Без категория

Ракия и туршия – вечна дружба!

Настане зима, сняг запръска, а духът излиза от бутилки и буркани

Никой не може да вземе на българина духа, който е консервиран в бурканите и в бутилките домашна ракия. Той ще си отделя от залъка, но ще си направи зимнината и ще си свари ракията, напук на политиците и големците, напук и на мизерията. Така и кризата по-лесно се преживява, стискаш зъби и продължаваш.

За зелето в бидоните е още рано, но пък за ракийката, виното и другата зимнина времето е дошло.

Ракия се вари по селата, там има казани и майстори

Мъжете се кооперират и е цял ритуал приготвянето й. Други си купуват грозде от Пазарджишко и Пловдивско и си правят вино по гаражите. „Около два тона грозде си купуваме с моя комшия и си правим вино, рецептата няма да издаваме”, шегува се 48-годишният Младен от кв.”Каптажа”. Той казва, че се е отказал от ракията и е минал на вино.

„Има един неописуем уют вкъщи, но най-много се усеща като завали един хубав сняг. Сядаме с комшията у тях или у нас, жените ни нарязват туршийка, сипваме си домашна ракийка, а пържолите се пекат във фурната. Пускаме си и музичка и купонът е на шест. Не ни трябват кръчми и заведения.

Като се напием си лягаме, и си спим спокойно.

Човек има нужда да разпусне от този напрегнат и безпаричен живот”, споделя житейската си мъдрост 52-годишният Радко.

Зимнината и ракията се оказват начин на оцеляване, разтоварване, удоволствие. Може би затова родопчани усърдно и с желание я приготвят. Събират се съседи, комшии, помагат си. При други обстоятелства комшиите не могат да се понасят, но щом става въпрос за ракийка и зимнина, дружбата е вечна.

„Първата ракия я усещаш като зехтин по трахеите, облива с топлина цялото ти тяло, чак до краката. След втората ракия се отпускаш на стола – отначало с притеснение, а после с цялата си тежест. Дотогава си седял
прегърбен напред, стегнат като пружина, готов всеки момент да скочиш и да
забиеш юмрук в лицето на някой големец, да докажеш на друг колко си прав. А след втората ракия, буцата в гърлото се стапя, почваш да чувстваш тялото си леко. Разтягаш рамене, наместваш кокалите, вдишваш с пълни гърди, усещаш как животът бавно се завръща в теб”, споделя възрастен мъж, който сам приготвя ракията си.

Истината е, че ракията води до чувство за еуфория, сила, липса на комплекси, липса на пари и бори вирусите.

Не ги плаши цироза,
все от нещо ще се мре

Ракиджиите не искат да повдигат темата за ментетата. „То целият ни живот е менте, ама ние си правим хубава ракия”, казват майсторите на
питието, без което не може на нито една трапеза. Не се впечатляват и от евентуална цироза на черния дроб или други болести от злоупотреба с алкохол. Простият им отговор е, че все от нещо ще се мре. Ракията не е просто ракия, а за повечето хора бягство от тази реалност, която те скапва. Начин да се разтовариш, дори и на сутринта да те боли главата от махмурлук и да продължиш до следващата вечер и до следващата ракия …

„Ще си сложим зеле, 60-бутилки имам домашна ракия, ще заколим и прасето към Коледа. Ще оцелеем до пролетта и като се оправи времето
ще пеем песента: „Пролет пукна, ни не”. Така се шегува с бита си Райчо.

Времето застудя и наближават празници. Какво по-хубаво от това вечер да седнеш край масата и жената да ти сервира туршийка с домашна ракийка? Замезваш си, пийваш,  гледаш телевизия и псуваш на воля политиците. Сега ти се е паднало, цял ден бачкаш, чудиш се как да вържеш двата края, но идва и твоят момент –вечер пред телевизора.
Псувай на воля, тропай по масата и се напий, така до следващата вечер.

Николай Михайлов, 24smolian.com

На снимките:

-Бурканите са готови, една стая е станала склад и….

– … и Наздраве!

Прочетете нашата рецепта за сурова саламурена туршия, която се комбинира перфектно с домашната ракийка.